24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква.
На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа.
Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето.
Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях.
На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'',
Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница". Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка.
Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата.
В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица.
На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае. На 19 май 1669 г. е пренесена в Иверската часовня (врата), по заповед на Алексей Михайлович, за да охранява Москва.
От 1645 до 1676 г. е царуването на Алексей Михайлович, когато през 1670 г. започва селското въстание на Степан Разин.
През 1648 г. започва националноосвободителната война на Богдан Хмелницки, който на 8.1.1654 г. обединява Украйна с Русия. Следват руско-шведските войни през 1654-1658 г. със завладяване на руските земи при Прибалтика. През 1667 г. Турция води война срещу Русия за Украйна. През 1681 г. се сключва договор и Турция признава Украйна и Киев за руски земи.
Иконата на Иверската Св. Богородица охранява една от вратите на Кремъл. И под нейна закрила започва обединението на руските земи при Московското царство.
